В едно съботно утро в малкото селце Шеготоня, Дядо Иван се събуди с необикновена идея. Този ден трябваше да бъде различен от всички останали. Предишната вечер беше гледал предаване за кралската фамилия и сега бе убеден, че и той може да бъде крал на нещо. Защо не на картофите?

С вълнение в сърцето си, Дядо Иван се отправи към селския пазар. Там видя най-големия куп картофи, който някога е виждал. Но Дядо Иван искаше да стане Кралят на Картофите, и това изискваше специално събитие.

Той набрал всички картофи и започна да ги подрежда в невероятни форми и фигури. Изработи картофени замъци, картофени дракони и дори картофени кораби, които да плават в картофеното море.

Селцето Шеготоня беше изпълнено с усмивки и смях, като хората се чудеха как Дядо Иван ще стане Краля на Картофите. Вечерта, на главния площад на селото, Дядо Иван представи своята картофена кралска колекция пред жителите.

„Защото всички имаме право да бъдем крале на нещо,“ обяви той с усмивка. „И аз искам да бъда Кралят на Картофите!“

След тази декларация всички се засмяха и зачестиха аплодисментите. Дядо Иван спечели сърцата на всички с нестандартната си идея и непоколебимата решимост да я осъществи.

От този ден нататък, Дядо Иван се наричаше „Кралят на Картофите“ и този прякор му отиваше перфектно. Той продължи да създава забавни и нестандартни неща от картофи и винаги развеселяваше селото със своите идеи. А когато беше празник на картофите, всички се събираха, за да почетат своя крал и да се насладят на невероятни картофени творения.

И така, Дядо Иван се превърна в Краля на Картофите и ни напомни, че всяко нещо може да бъде забавно и уникално, ако се посветим на него с любов и въображение.